Заключих се.
В десетия замък, след деветата гола гора.
Сгънах душата си - за по-добри времена.
Събра се в малка кутийка, на най-горния рафт.
Бе съвсем изтъняла след многото чакане.
Очите- ненужните под възглавница сложих.
Нека сънуват минало-бъдеще.
Ръцете си, днешните, захвърлих в най-прашния ъгъл.
Нямах кого да погаля.
Сърцето- надежда зарових в жарава.
Огледах се. Времето спрях.
Само една избледняла усмивка оставих.
Последната.
Да ме пази.

Браво, ако има значение:)))

Много благодаря. Едва ли някой пише, с мисълта, че никой няма да прочете и хареса, написаното!