Тя вървеше по нагорещения асфалт, а от вътре всичко беше се свило до размера на една бучка лед. Колите свистяха отстрани и раздвижваха яростно тежкия въздух. Някои свиркаха неприлично или правеха красноречиви жестове. Други, дори спираха за да си зададат на спокойствие въпросите. Обичайните въпроси, на само момиче на пътя.
Тя не беше момиче.
Вървеше бавно и упорито, без да вижда, без да чува, без да мисли. Без да разбира огромното нищо насред душата си. Усещайки реалната дупка там, където трябваше да бие сърцето й. Умът й беше замръзнал в горещината
На 17-тия километър спря. Не усещаше краката си. Нищо не усещаше. И седна на мантинелата.Чакаше.
Колите продължаваха да свистят и в двете посоки. Клаксоните продължаваха да свиркат. Неприличните жестове и въпроси ставаха все повече.
Тя се взираше в завоя пред себе си и гледаше идващите коли.
Не е тази. И тази не е. .... и тая не е.......
Чакаше да се появи в далечината и да махне с ръка.
Ако някой я беше боднал с игла, кръв нямаше да пусне. Толкова много чакаше.
Бил заминал по работа сутринта. За един ден само, защото вечерта е на работа.
Така казаха децата по телефона на обяд.
И тя изхвърча като обезумяла. Без да знае нито какво ще направи, нито помнейки как тръгна. Сякаш някаква пружина се задейства от вътре. И я превърна в бездушна кукла, крачеща в августавската жега.
Когато притъмня съвсем, свърна към близките покриви. Не знаеше нито къде е, нито как ще се прибере обратно. Нямаше нищо в себе си, освен ключовете от в къщи.
Добре, че има още свестни хора по тая земя, та и позволиха да влезе в дома им и да се обади от телефона им. Казаха й в кое село е.
Вече беше отишъл на работа.Загуби говор и картина, като разбра къде се намира тя.
За половин час пристигна за да я прибере.
Толкова беше сащисан, че за първи и единствен път пробляснаха някакви минали чувства и мека загриженост в гласа му.
Остави я пред в къщи, спокойна и с надеждата за предвечерна нежност.
.......................... ..................................................
На сутринта всичко си беше както преди.
Нищо не се промени.
Живота продължи по пътя си и съдбата свърши своето.