Небето е стъпкано в локвите.
Дърветата се оглеждат и събличат роклите си.
Аз се оглеждам в теб
и събличам душата си.
Първо захвърлям гордостта си -
затрепервам от чуждите погледи.
След това събличам оправданията пред себе си -
все по студено ми става
от силния вятър на съвеста ми.
Едно след друго захвърлям всичко.
Оставам гола и зъзнеща,
наметната само с една усмивка.
Ако и нея сваля -
дългият зимен сън ме очаква.
......................................
А ти си мислиш, че съм защитена от всичко
и спокойно гледаш през рамото ми.